|
|
От III ЕСУ до III ПМГ "Акад. М. Попов"
- 1950
- III Единно Смесено училище - в сградата на Основно училище "Йордан
Ноев" (днес "Цар Симеон"), ул. "Неофит Бозвели" 33
- 1958
- III Гимназия "Димитър Благоев" - само горен курс - бул. "Вл.
Варненчик" 80
- 1972
- III Единно средно политехническо училище "Димитър Благоев" с начален
и среден курс (от бившите 28-мо училище и училище "П. Р. Славейков")
- 1989
- III Природоматематическа гимназия "Д. Благоев"
- 1991
- III Природоматематическа гимназия "Академик Методий Попов"
Академик Методий Попов
живот в дати
1881г.
Роден на (17) 29 април в гр. Шумен
1884г.
Семейството му се преселва във Варна
1893-1898г.
Ученик в класическия отдел на Варненската мъжка гимназия
1998-1900г.
Първоначален учител във Варна
1900-1904г.
Студент по естествена история във Физико-математическия факултет на
Софийски университет
1902-1903г.
Участва в подготовката на Илинденското въстание; секретар на Яне Сандански
1903г.
Докладва пред Природоизпитателното дружество в София своето еволюционистко
научно обяснение за сребристобялата окраска на корема на плитководните
риби
1904г.
Публикуван е в Германия първият му протистологичен труд; получава
стипендия за специализация в Германия
1904-1909г.
Специализира обща биология, протистология и цитофизиология при проф.
Рихард Хертвиг в Зоологическия институт при Мюмхенския университет
1906г.
Завършва и публикува докторската си дисертация с оценка Summa
cun laude superatis
1907-1909г.
Асистент и частен хоноруван доцент в Мюнхенския университет; публикува
труда си върху установяване на тетрадни хромозоми в соматични клетки и
първите си експериментални изследвания
1908г.
Работи три месеца в Биологическата станция край Росков на Атлантическия
океан при Ив Делаж
1909г.
Докладва при Дружеството по морфология в Мюнхен за първите си опити с
химически стимуланти; завръща се в България и заема асистентско място в
Института по зоология при Софийския университет; постъпва на редовна
военна служба в Школата на запасни офицери
1910г.
Избран за редовен доцент по обща биология при Физико-математическия
факултет на Софийския университет
1911-1912г.
Специализира по микробиология в Берлин, Париж и Лондон
1912-1913г.
Участва в Балканската война
1913г.
Експериментира върху създаване на средства за борба с филоксерата; в
Мюнхен поставя първите опити за стимулиране на семена
1915-1916г.
Избран за извънреден професор и по-късно - за редовен професор при
Катедрата по сравнителна анатомия и хистология в Института по зоология при
Физико-математическия факултет на Софийския университет
1916-1918г.
Като главен бактериолог на II македонска
армия изучава причинителя на петнистия тиф
1919г.
Започва да чете лекции по обща биология, сравнителна анатомия, хистология
на гръбначните животни и човека и паразитология на студентите в
новооснования Медицински факултет на Софийския университет; заедно с Н.
Пушкаров и други учени основава сп. "Естествознание и география"
1920-1921г.
Ректор на Софийския университет
1921-1923г.
Залага полски опити със стимулирани семена от различни селскостопански
растения
1923г.
Публикува първия си фундаментален обобщителен труд върху общоклетъчната
стимулация; назначен за пълномощен министър на България в Берлин
1924г.
Удостоен с наградата "Котеунис" на Берлинската академия на науките за
изследвания по стимулацията; започва да издава редактираното от него и В.
Глайсберг научно списание "Zellstimulationschungen"; работи
в Зоологическата станция в Неапол върху стимулирането на зрели яйца от
морски таралежи
1926г.
В "Доклади" на Френската академия са публикувани трудовете на М. Попов
"Върху дихателната система на растенията" и "Стимулиране на неоплодени
яйца от морски таралежи с Quercus
ilex u Cala aethiopica"
1927г.
Избран за член на Германската академия на естествоизпитателите
"Леополдина" в Хале; по покана на С. Арениус изнася доклад върху
резултатите от стимулационните си проучвания пред специалисти в Нобеловия
институт в Стокхолм
1931г.
Избран за член на Чехословашката земеделска академия в Прага; в Берлин е
издадена монографията му Die
Zellstimulation. Ihre Anwendungen in der Pflanzenzuchtung und Medizin; продължава
ръководенето на Катедрата по обща биология при Медицинския факултет на
Софийския университет
1937г.
Участва в работата на Международния конгрес по въпросите на
наследствеността във Франкфурт на Майн; изнася доклад върху расовия състав
на българския народ пред Международния конгрес на антрополозите в
Копенхаген
1938г.
На Учредително събрание на Съюза на естествениците в България изнася
доклада "Българският народ между европейските раси и народи", който става
повод за започване на активна борба срещу зараждащия се у нас расизъм;
връща на канцлера Хитлер дадените му в миналото германски ордени
1938-1939г.
Организираните от Природоизпитателното дружество негови сказки по расовия
проблем са забранени, но той успява да изнесе някои от тях в Плевен, Русе,
Врана, Ямбол, Стара Загора, Хасково, Дупница (сега Ст. Димитров),
Белоградчик, Сливница и др.; публикува книгите си: "Българският народ
между европейските раси и народи" и "Наследственост, раса и народ", които
са иззети от цензурата
1942-1943г.
Декан на Медицинския факултет при Софийския университет
1943-1945г.
Взема дългосрочен отпуск и заминава за Словакия с цел да събере
исторически и антропологически материали
1947г.
Избран за редовен член на Българската академия на науките
1948г.
Възглавява новосъздадения при БАН Институт по обща биология
1950г.
На Конгреса за мир във Варшава е избран за член на Световния съвет на мира
1953г.
По покана на Академията на науките на Русия посещава Москва, Ленинград и
Киев, където докладва върху теоретичните основи и приложното значение на
учението за общоклетъчна стимулация
1954г.
Излиза от печат трудът му "Резултати от приложението на стимулационните
методи през 1953 г. за увеличаване добива от селскостопански култури"
1954г. -19.IV.
Умира в София. |
|
|
