1. ПРЕДИСТОРИЯ

                Германия - това беше мечта за всички нас. Бяхме чували за нея какво ли не, но никой не беше ходил там. Затова когато господин Кюле подхвърли идеята за културен обмен с ученици от неговото училище през последното си посещение през есента и възможността през пролетната ваканция да отидем в Олденбург бяхме много зарадвани от вестта, но все пак ни се виждаше далечно реализирането на тази мечта. Но не се чувствахме така, когато разбрахме, че сме получели покани от г-н Кюле за заминаването ни, като че ли беше направена първата крачка за нашето отпътуване, оставаше само да се преборим с бюрокрацията , за да можем да си издадем паспорт, визи и другите документи, които да ни позволят пътуването за чуждата и мечтана страна. Повечето не бяхме напускали България, затова и месеците , които ни оставаха до заминаването ги изпълнихме с трепет и очакване.
        След дълго чакане от два месеца на 25 януари получихме визите, които ни позволяваха да пътуваме през страните от Шенген, сякаш с всеки изминат ден посещението ни в Германия беше все по- реално и сигурно. Това се затвърди и с купуването на билети за автобуса, с който пътувахме до Бремен . Датата беше 6 март. Разбирахме, че посещението в една чужда страна и училище поставя някои отговорности пред нас. През последния месец , ние учениците се занимавахме най- вече с търсенето на материали и текстове. Целта беше всеки един от нас да представи една малка част от България пред немските ни приятели и по този начин да ги направим по- близки до нас и нашата страна.
                 

2. ПЪТУВАНЕТО

                                            Дойде дълго очакваният момент. Автобусът, с който пътувахме за Бремен тръгваше от София, затова заминахме за столицата с влак. Тръгнахме един ден по- рано, защото предвидехме, че ни очаква дълъг път до Германия и би било по - добре ако преспим в София и затова си направихме резервация за хотел Хемус.
        Отпътувахме на следващия ден , но автобусът за Германия тръгна с половин час закъснение и още тогава загатнахме / предположихме, че ще имаме закъснение. След 45 минути бяхме на българо- сръбската граница и ето първото премеждие, което трябваше да преодолеем. Всички си смъкнахме багажа за проверка, но за радост нашата група се отърва. Въпреки това нивото на адреналина ни се покачи значително и наистина бяхме малко уплашени. Куриозът беше, че трябваше да прекосим границата пеша., след което се качихме в автобуса и продължиха нашите приключения по пътя. Едни от многото бяха, че бивахме спирани от полицаи, за които шофьорите бяха приготвели пакети с шоколадови изделия и алкохол. Същата процедура се повтаряше и на границите, за да можем по- бързо да ги преминем. Единствената, която минахме безпроблемно беше немската. Най- страшното преживяване за нас беше на сръбско- унгарската граница, когато в 4.00 часа сутринта багажа на цялата група беше проверен. Като изключим факта , че не можахме да спим и ни беше твърде неудобна на тесните седалки. Можем да кажем, че пътуването мина сравнително "забавно". Играхме карти, на Активити- немска игра , с която си припомняхме и упражнявахме езика, и др. интересни неща.
        Най- накрая преминахме немската граница с 3. 30 закъснение. Бяхме много щастливи, но радостта ни беше кратка , когато в Дрезден попаднахме в задръстване , където загубихме още един час и половина. По план, който вече не спазвахме трябваше да сме в Бремен в 21.30. но пристигнахме едва в 2.00 часа сутринта. Оттам с колите на част от нашите германски приятели бяхме закарани в къщата на г-н Кюле, където ни чакаха останалите домакини.
 

3. ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

                                            Въпреки нашите очаквания, че немците са студени хора, ние бяхме опровергани от топлото и сърдечно посрещане. Всички бяхме трогнати и очаровани. Чувствахме се едва ли не като у дома си и за това усещане се погрижиха нашите домакини. Бяхме наистина впечатлени.

4. РАБОТНА ПРОГРАМА

                                            Посещението ни в Германия не беше случайно . Трябваше да съчетаем полезното с приятното, работата с удоволствието. Тя се изразяваше в съвместен проект по информатика с немските ученици от ВВS2. Трябваше да изработим уеб- страница и на нея да са представени красотите на двата града. Тъй като компютърните ни умения не бяха на тяхното ниво, работата ни по проекта се изразяваше в превод на текстове от български на немски, давахме информация за България, за Варна и за нашето пътуване. Накрая изработихме два плаката със снимки и мартеници, които бяха на разположение на немските ученици. В един от дните представихме и нашата страна , като всеки един от нас разказа по нещо за нея.
        Едно от нашите задължения беше да придружаваме нашите приятели в училище и да наблюдаваме, как протичат техните часове. Учителите проявяваха интерес към нас, но и толерантност и дори ни проверяваха знанията по предметите.
        Друга цел на нашето пребиваване беше да установим контакт с близко намиращото се училище BBS3. То се очертава като нашия следващ партньор и с него ще работим по проекта "АГЕНДА 21". И то, както нашета гимназия е с природна насоченост, а и проекта е биологичен. И в това училище бяхме посрещнати много сърдечно. Предстоеше ни среща с кметицата на Олденбург, на която дадохме писмени предложения за партньорство между двата града от кметските институции и от седем училища във Варна. Тя беше зарадвана от срещата с нас и въодушевена от идеята за партньорството.
 

  5. СЪПЪТСТВАЩА ПРОГРАМА

2. 04. 2000

                Още на първия ден, за да се опознаем по- добре и да си починем от дългото и уморително пътуване , решихме повечето от нас да отидат на басейн, който се намира извън града и си прекарахме много забавно. Повечето време бяхме във водата, за която са превързани повечето варненски момчета и момичета. Плувахме в собствени води. Други от нас предпочетоха да отидат на кино, а други се запознаха със забележителностите на града. Филма, който гледахме се казваше Слипинг холол. Бяхме впечатлени от размерите на сградата, в която се помещаваше киното.                  

3. 04. 2000

                След училище се разходихме за малко из града с надеждата да го опознаем по- добре и да не се загубваме. Посетихме някои от магазините и се отправихме към парка. Правихме си снимки и се забавлявахме, по- късно обядвахме и играехме билярд.                  

4. 04. 2000

                Във вторник имахме възможност да прекараме повече време със семействата, в които бяхме настанени. Само вечерта имаше парти в къщата на Мануел.                  

5. 04. 2000

                Сряда отново бяхме в парка. Интерес за нас като биолози представляваше оранжерията на замъка, в която виреят какви ли не екзотични растения. В градината човек наистина може да си отпочини, наблюдавайки само незнайните и красоти. Следващата ни цел беше театърът. По- късно повечето се събрахме в Михаел и играхме различни игри. Същата вечер решихме да отидем на кино , а филмът, който гледахме, беше " АНАТОМИЯ ". След прожекцията бяхме на дискотека.                  

6. 04. 2000

                На този ден беше предвидено посещение на историческия музей в Олденбург. Най- впечатляващото и нещото, което будеше най- голям интерес у нас беше блатото. В него са намерени полусъхранените трупове на хора. Друга изложбена стая беше на музикалните инструменти. Екскурзоводката беше много мила да ни разкаже за обичаите и хората, които са населявали земите около Олденбург през каменната и бронзовата епохи. Посещението в музея беше много ползотворно за нас. Вечерта прекарахме в " Тарок " - кръчма.                  

7. 04. 2000

                На тази дата се осъществи интересно посещение в доброволческата пожарна. Дирк ученик от BBS2 , който е доброволец там, ни обясни всичко най- подробно. Особено интересен за нас беше факта, че в Германия има доброволчески пожарни и за децата. През лятото се организират лагери, където бъдещите пожарникари участват в многобройни състезания. За вечерта бяхме поканени у Тим. В двора на къщата му накладохме огън, около който си прекарахме весело- Тим и Райнер свиреха на китара и пяха. Много от нас се запознаха болезнено с прозрачните стъклени врати у дома му.                  

8. 04. 2000

                Денят беше много вълнуващ за нас. Имахме възможност да посетим още една непозната за нас страна - ХОЛАНДИЯ. Още преминаването на границата, ни направи силно впечатление.Вместо познатите ни недружелюбни митничари, тази страна ни приветства с табела и надпис на нея ДОБРЕ ДОШЛИ! Градът, който посетихме се нарича Грононген и е на 137 км. от Олденбург. Най- забавно ни беше в Лейзар куест. Жалко, че играта продължи толкова кратко. В оставащото време се разходихме из града и снимахме някои от забележителностите. Докато пътувахме в колата Бьорн Волтер по магистралата на път за Германия, забелязахме, че слънцето грее от грешната ни страна, което значеше, че се движим в погрешна посока към Амстердам. Но приключенията не свършиха до тук. Докато се опитвахме да намерим къщата на Мануел, където беше организирано барбекю, попаднахме в една канавка. За щастие се намери един " любезен " господин, който само срещу скромната сума от 20 DM ни измъкна със своя чисто нов Мерцедес След тези преживявания съвсем ни се "усладиха" салатите, в които освен картофи и царевица имаше и портокал и ананас.                  

9. 04. 2000

                Беше предвидено да прекараме деня със семействата. Но повечето от нас се срещнаха на игрището. Теодосий ( Аз) бях на Северно море, Валери караше безмоторен самолет, Женя на моторно шоу, а Цвятко прекара времето си със свой приятел от Бремен. Вечерта имаше парти у Стефан. Изкарахме страхотно.                  

10. 04. 2000

                След посещението при кмета посетихме отново градината, където по идея на Елена обсъдихме проблема за контакта между българските и немските ученици. Макар и късно установихме, че както от наша така и от тяхна страна има желание за контакт, но той просто не се осъществяваше. На тази среща се опитахме да потърсим причините за това. Разговора, който водихме беше много открит. Срещата ни приключи с вечеря в италианския ресторант " Pane Vino" и купон при Стефан, където пренощувахме.                  

11. 04. 2000

                В 20.00 часа се срещнахме не площад Юлеус- Мозер, от където щяхме да ходим на дискотека, но плановете се промениха и Стефан беше толкова любезен да направи трето парти за нас. Това беше и последната ни вечер заедно.                  

12. 04. 2000

                Денят беше предвиден специално за пазаруване. След дълги обиколки по магазините се събрахме и всички заедно отидохме в едно заведение. Не останахме дълго, тъй като на следващия ден ни предстоеше отпътуване за България.
                 

6. ВПЕЧАТЛЕНИЯ

ЕЛЕНА - Върховно. Хората са супер.

ПЕТЪР - С две думи - готино и неповторимо. Бих отишъл отново.

ЖЕНЯ - Страхотно и прекрасно. Намерих много приятели.

ЗДРАВЕЛИН - Откакто уча немски език, винаги съм мечтал да посетя Германия. След като я посетих, тя се превърна в мястото, където бих искал да живея.

ТЕОДОСИЙ - Когато чуя думата " ГЕРМАНИЯ " ще я свързвам само с най- хубавите моменти и преживявания, които ще са оставели дълбока следа в моето съзнание.

 

7. СБОГУВАНЕТО

                                            Дойде денят на нашета раздяла, в който времето отразяваше нашите чувства. През целия ден валеше дъжд, но той не ни попречи да разгледаме част от забележителностите на Бремен. Незабравима ще остане разходката по улицата на занаятчиите, която е останала непроменена от 400 години. На нея се намираше една стара къща на покрива, на която висяха порцеланови камбани. Точно в 18.00 започнаха да свирят божествена музика, която допринесе за подобряване на нашето настроение. У нас възникваха противоречиви чувства. От една страна се радвахме, че се прибирахме в България, от друга бяхме тъжни от предстоящата раздяла. Като че ли искахме да спрем времето, което беше непосилна за нас задача, но пък за това всеки снимаше с фотоапарата си, щом му се отдадеше възможност и по този начин се опитваше да запамети най - забавните преживявания. Дойде и момента, когато трябваше да се качваме на автобуса. Взехме си довиждане и се прегърнахме приятелски, като у нас остана надеждата, че ще се видим отново през есента.
 

        Това заглавие от пътеводителя за немския град Олденбург се превърна в действителност за нашата малка група посланици на приятелството от Варна. Девет ученика от 9-ти и 10-ти клас от III ПМГ "Акад. Методий Попов", заедно с г-жа Венета Воева, учител по биология и г-ца Анна Ангелова - учител по информатика посетихме далечния северогермански град по покана на училището партньор.

        От три години ученици и учители работим съвместно по проект за съгласуване на обучението по информатика по общи за двете училища модули. При третото посещение на немската група във Варна през 1999 получихме покана за гостуване от нашите партньори от 2. Гимназия. (BBS II).
        Подготовката ни за посещението предвиждаше твърде амбициозна работната програма. Тя включваше не само продължението на работата по проекта, но и нови инициативи. По предложение на ръководителя на немската група, господин Убо Кюле, седем варненски училища (III ПМГ, II МГ, Техникум по механотехника и електроника, I ЕГ, V ЕГ Строителен техникум, Хуманитарна гимназия), подкрепени от Общината, СДС и Общински Център за околна среда и устойчиво развитие - Варна станаха основатели на Инициатива за партньорство между двата града. Основната цел е разбирателство между хората от двете страни, което може да се превърне в реалност само чрез средствата на съвременните комуникации, които изискват познания на чужди езици и умения за работа с компютър. Писмата на българските участници бяха предадени на среща в кметството на град Олденбург, организирана от домакините. По време на изключително сърдечния прием получихме уверението, че общината ще подкрепя и съдейства за задълбочаване и разширяване на контактите между младите хора от двата града. Така направихме нашата първа малка крачка по дългия път на интегрирането ни в Европа - с толерантност и взаимно доверие.
        По време на гостуването си бяхме поканени да посетим и 3. Гимназия (BBS III), координиращо училище за проекта AGENDA 21 по програма Коменски. С ръководителя на проекта господин Клаус Пфиценмайер обсъдихме нова тема за съвместна дейност, свързана с проблемите на биотехнологиите и гражданското общество. Идеята ни ще бъде дискутирана на предстоящата среща на партньорите през месец май в Унгария.

        Освен сериозните ангажименти, участниците с удоволствие се включиха във всички дейности, организирани за тях от домакините им. Семействата, които поеха грижата за нашите ученици участваха в провеждането на съпътстващата програма, която се оказа не по-малко напрегната и изтощителна от работната. Ежедневните посещения, партита и екскурзии се уговаряха чрез изпращане на съобщения по електронната поща, където всеки можеше да направи предложение, или да получи информация кога, къде и с кого ще се състои поредната среща. Може би най-шокиращото преживяване за нашите ученици беше пътуването им до Холандия. След унизителното чакане с часове по границите на петте държави, които преминахме с автобуса, съществуването на граница, маркирана само от пожеланията "Довиждане" и "Добре дошли" илюстрира на живо пред учениците какво означава Европа без граници.
        Освен красотата на град Олденбург и сърдечното гостоприемство на домакините ни, времето също се погрижи за незабравимите ни преживявания. Необичайно за този сезон заваля едва последния ден от гостуването ни. Или както се пошегуваха нашите домакини "Идвайте по-често, защото носите хубавото време с вас".
        Разбира се, че обещахме с удоволствие.
        Олденбург, като любов от пръв поглед и завинаги.


Венета Воева
 

Превод от Труд
Es wird ein bulgarisch- deutsches Virtuallklassenzimmer gemacht
Internetseiten aus 3.NWG in Varna und BBS2 in Oldenburg werden in den nachsten Monaten im Internet gezeigt.Das ist ein Ergebnis der vierjahrigen Arbeit zwischen den beiden Schulen, die dank dem Lehrer in Informatik Ubbo Kuhle geschaffen sind. Das 3.NWG in Varna mu? aber mit modernem Technik eingerichtet sein. Dann werden die Schuler aus den beiden Stadten on line durch Internet uber verschiedene Themen diskutieren. „ Im August wird sich das 3.NWG an dem Bildungsprojekt der EU- „Agenda 21" beteiligen. Das Projekt ist auf dem Gebiet der Biovielfalt"- berichtete Frau Voeva, Lehrer und Lokalkoordinator des Projekts. Die Summe, die die Schule erhalten wird, wenn die sich beteiligt, belauft sich auf 2000 Euro. An das Thema- „ Die Gesellschaftsmeinung uber die Probleme der Biotechnologie"- werden Schuler aus Deutschland, Irland, Niederlande, Polen, Ungarn und Bulgarien arbeiten. Umfragen werden gemacht und die Fragen davon werden fur die beteiligten Seiten unifiziert. Noch einige Schulen suchen Partnerschaft mit Schulen aus Oldenburg. Das sind 1., 2., 5., Fremdsprachengymnasien, das Geistwissensgymnasium und das technische Schule fur Aufbau. Im Rathaus von Oldenburg wurden schriftliche Partnerschaftsvorschlage zwischen den beiden Stadte Varna und Oldenburg von einer Schulergruppe aus 3.NWG gezeigt.

Превод от 24 часа
SCHULER DISKUTIEREN ON LINE DURCH INTERNET
Verschiedene Themen werden on line durch Internet von Schulern aus dem Dritten Naturwissenschaftlichen Gymnasium in Varna und Oldenburger BBS2 in Deutschland diskutiert. Das virtuelle Klassenzimmer, das im Varnaer Gymnasium geschaffen wird ist ein Ergebnis der vierjahrigen Partnerschaft zwischen den beiden Schulen. Im April war eine Schulergruppe und zwei Lehrer aus dem 3.NWG nach Oldenburg zu Besuch, wo die Bulgaren von der Stadtburgermeisterin Neidthardempfangen wurden. Die Schuler unterbreiteten noch Partnerschaftsvorschlage im Namen von sieben Varnaer Schulen. Die deutschen Partner werden Varna in Oktober besuchen.

Превод от вестник за посещението в Олденбург SCHULER BEFREUNDEN VARNA UND OLDENBURG Aus der deutschen Stadt Oldenburg kehrten die Schuler der Dritten Naturwissenschaftlichen Gymnasiums nach Varna zuruck, die von 1. Bis 14. April in einer der berufsbildende Schulen der Stadt BBS2 Su Besuch waren. Die Einladung kam von Ubbo Kuhle, der Leiter des Projekts, das mit Informatik verbunden ist und daran nahmen die Zoglinge der Varnaer Schule teil. Die Zusammenarbeit begann vor drei Jahren und die Verbindung fand durch Internet statt, erinnert sich die Direktorin der Schule- Stela Ivanova. Das Projekt, das bald beendet wird, bringt die Schaffung der Webseiten der beiden Schulen und auch eines vituelles Klassenzimmers. Der Besuch in Oldenburgist der Anfang der Initiative fur Befestigung der Partnerschaft zwischen den beiden Stadten. Zur Zeit war die Parnerschaft nur auf Schulengrund. Auch andere Varnaer Schulen unterstutzen die Idee- das Maschinenbau- und Elektrotechnikum, das Bautechnikum, das 2. Matematikgymnasium, die1. und 5. Fremdsprachengymnasien und das Geisteswissenschaftgymnasium. Die Idee wurde offiyiel im Rathaus von Oldenburg (vor)gestellt und das Kreisblatt hat einen Artikel uber das Ereignis veroffentlicht, erzahlt die Lehrerin Veneta Voeva, die Leiterin der Gruppe. Wie es weitergehen soll, wird es in Oktober zeigen, wenn die deutschen Schuler in Varna kommen. Noch mit einer Neuigkeit kann man sich im Dritten Naturwissenschaftlichen Gymnasium ruhmen. Das Gymnasium tritt dem internationalen Projekt „AGENDA 21" aus dem Programm „SOKRAT" der EU. An diesem Programm arbeite seit drei Jahren die deutsche Schule BBS3, die das Koordinator des Projekts ist. Daran sind auch Schuler aus Irland, der Niederlande, Polen, Ungarn beteiligt. Laut der Idee der Varnaer arbeiten die Schuler an Themen, die mit der Biotechnologie verbunden sind. Die Fachleute sind der Ansicht, da? das Projekt eine gro?e Platform hat- es beschaftigt sich mit den Problemen der burgerlichen Geselschaft in ihren verschiedenen Aspekten.