Лонгозните гори имат уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и специфичните условия, при които тя вирее. Думата лонгоз произлиза от два езика.На гръцки лонгос означава гора, а на славянски лонга- малка горичка във влажни места. Неповторимата смесица от умерен континентален климат и тропичен облик са свойствени само за източната част на Балканския полуостров в целия свят. Характерните особености на този тип екосистеми ги прави изключително ценни. Лонгозните гори в България се намират в резерватите Камчия,Ропотамо,Батова и Балтата, както и в защитени местности по поречието на реките Тунджа, Марица и Струма. Тяхната оригиналност, ограничено разпространение и проблемите, свързани с опазването им, ги прави много значими и част от зелената съкровищница на България.